"Джорджън Таймс”

5.I.2003 г.

           Израел, Ирак и оръжията за масово унищожение

от Мazin Qumsiyeh

   Израел, известна атомна сила (според неофициални данни има между 250 и 300 ядрени бойни глави), отказва да подпише Договора за неразпространение на атомните оръжия, но въпреки това получава огромна помощ от САЩ, независимо от законите в Съединените щати, забраняващи помощ за такива страни. Освен това, докато Буш не пропуска да изтъкне усилията на страната си за предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение, налице е недвусмислено доказателство за обратното: САЩ са доставяли важни съставни материали за създаване на оръжия за масово унищожение на Израел, Ирак и други страни.

   Неопровержимо доказателство беше предоставено на света през 1992 г. когато израелски товарен самолет Ел Ал по маршрута САЩ-Израел катастрофира след излитане от летището на Амстердам, убивайки 53 холандци в апартаментите им. На 30.IX.1992 г. холандският ежедневник "Ханделсблат” публикува резултатите от изследването на химикалите, превозвани с израелския самолет: установено било, че товарът му е съдържал три от четирите съставки, използвани за производство на опасния боен газ сарин.

Според Декларацията за рискови стоки на превозвача, товарът е бил предназначен за Израелския институт за биологични изследвания (IIBR), намиращ се в Нес Циона. Още по-шокираща беше новината, че превозваните 189 литра диметил метилфосфонат (DMMP) са достатъчни за производството на 270 кг. Сарин и са били закупени от "Солкатроник”, Джон Суонсигър, заяви, че "Солкатроник” има нужните разрешителни за експорт както за оригиналния товар, така и за последвалите "заместващи” товари. Той потвърди още, че Израел е единствената страна, поръчала DMMP.

   Израелските власти първоначално отричат превозването на опасни химикали с катастрофиралия самолет, но по-късно признават товарите, заявявайки, че били предназначени за "тест филтри в маски и други приложения”.

   На 4.X.1998 г. Узи Нахмайни от лондонския "Сънди Таймс” публикува с подробности степента на разработка на химически и биологически агенти в Израелския институт за биологични изследвания. Той цитира изказване на анонимен биолог, работил в този институт, според който "Едва ли има поне един известен или неизвестен вид химическо или биологично оръжие... което да не се произвежда в този институт”.

Амстердамската инженерингова фирма "Омегам” също изследва мястото на катастрофата и открива доказателства за наличие на трибутилфосфат (ТВР), промишлен химикал, използван за рециклиране на уран и плутоний от отработено атомно гориво. Точно този процес се използва в Израел според описанието на Мордохай Вануну, когато последният разобличи израелската програма за производство на атомни оръжия.

   Изгарянето на тези химикали при самолетна катастрофа или при пряко попадение на ракета в склад, който ги съхранява, произвежда опасна газова смес. Така става в Холандия (700 жертви) и при Войната в Залива. Администрацията на ветераните на САЩ до месец май 2002 г. е раздала помощи за инвалидност на 159 238 войници, участвали във Войната в Залива (от 1991 г. досега са умрели 8000 от тях). По-голямата част от инвалидизираните ветерани страдат от широко разпространения Синдром на Войната в Залива, който включва симптомите, наблюдавани и при жертвите в Холандия (заболяване на имунната система и отклонения в централната нервна система).

   Призивите за нова война срещу Ирак, без да се вземат предвид тези факти, в най-добрия случай е проява на безотговорно лицемерие. Нашето правителство изглежда не се тревожи от трагичните последствия, когато оръжията за масово унищожение се използват от него или неговите съюзници (включително и от Садам, когато той беше един от тях). Доктрината за предварителните удари, възприета от Израел е дори още по-опасна предвид на факта че историята й е история на пълен провал.

   От войната ще спечелят военните и корпоративния елитл Износът на оръжия и контролът над петрола са причините зад оркестрирания от ЦРУ преврат в Иран през 1956 г., когато в тази страна бе поставено началото на бруталния режим на шаха. По време на Ирано-Иракската война, САЩ продаваха оръжие и на двете страни (най-вече на Ирак) и се правеха, че не забелязват използването на оръжие за масово унищожение на бойното поле.

   От израелскити вестници е ясно, че Израел иска война срещу Ирак, която да постави на власт послушно и зависимо от САЩ правителство в тази страна, превръщайки я в надежден щит срещу Иран и влиянието му – и осигурявайки пълна хегемония на Израел в района.

   Повече от очевидно е, че войната срещу Ирак не е в интерес на Съединените Щати. Президентът Буш, вице-президентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, съветникът по отбраната Ричард Пърл и компанията им ще участват ли пряко във военните действия? Ще страдат ли от синдрома на Втората война в Залива? Напротивр те ще станат още по-богати и по-властни за наша сметка, докато водят обществото на Съединенити Щати за носа, захранвайки го нон-стоп с лъжи за оръжиятя за масово унищожение.

Време е да се заловим да отваряме очите на данъкоплатците на Съединените Щати за истината – време е да им обясним просто и ясно защо продължаваме да водим тази унищожителна външна политика.

Авторът е палестинец, доцент в Йелския университет и един от основателите на Коалициятя за правото на палестинците на връщане в отнетите им земи, както и на сайта Академици за справедливост (Academics For Justice.org). Той предостави тази статия на "Джордан Таймс”.