|
ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ЛЮБЕН КОСТОВ ПРЕДИ 32 ГОДИНИ ЗА РАЗПАДАНЕ НА ЮГОСЛАВИЯ
Иван Сокеров
След прекарана десетилетна
присъда за това, че е бил лидер и радетел за основаване Съюз на
Българските Национални Легиони (СБНЛ), на Любен
Костав не му се даваше работа. Той беше
принуден да стане каруцар, и с най-тежък
труд изкарваше прехраната си. Но и при
тези условия, той не престана да мисли и
работи за българската национална кауза.
Вече пенсионер, Любен Костов в края на 60-те години събираше
около себе си будни и патриотично настроени люде в кафе-сладкарниците
"България", "Балкан", "Кристал" и "Буда-Пеща", и устройваше срещи с тях. Освен със свои съидейници легионери, в честите събеседвания присъстваше всеки
петък на голяма маса в кафе "България" и проф. Михаил Арнаудов. В непринудени разговори се разискваха
исторически събития, литературни и
политически схващания.
Любен Костов се ползваше с уважението не само
всред своите съидейници, но и сред
историческите капацитети, макар и
марксисти, и в беседите, които изнасяха, следяха осторожно неговите изказвания
независимо от това, че не ги
подържаха. Той посещаваше непрестанно
сказките на "Славянското д-во,,
Туристическата зала, и особено в
Македонския дом след 1970 година, където
вземаше участие в изказванията.
Приятелските връзки и дейност на Л.К. особено
с Чувашкия поет Педер Хузангай не остана незабелязана и беше посрещната
враждебно от властите на СССР, а и от
нашите комунистически.
През 1970 г. Л.К. написа две остри статии в
подкрепа на Македония и за скопския процес: "Едно виждане”, и "Кръвта вода не става”, в отговор на подготвената за печат книга на
писателя Венко Марковски, която
впоследствие не излезе. Статиите му ми
бяха предавани на ръкопис, след което ги
препечатвах на тънка 20 грамова копирна хартия,
за да могат да бъдат по-лесно пренасяни на приятели, и впоследствие прехвърлени и в Македония. За целта беше привлечен Фердинанд
Михайлов, който пътуваше за Скопие, и той се нае да ги разпространява.
Попаднали някои от тези статии в ръцете на
сръбските власти, беше сигнал за
задържане и осъждане още на 3 години затвор за "противодържавна” дейност на
Любен Костов, без да се посочат
истинските причини.
При задържането му, следователят му беше казал, че още нямат улики за задържането му, но ще ги търсят в процес на следствието, защото е наредено да бъде осъден. А изправен вече пред съда, при произнасяне на присъдата, председателят на съда му казал, че ако продължава с тази си политическа
дейност, може и трети път да бъде съден.
Статията "Едно виждане” на легионера Любен
Костов написана преди 42 години, днес
потвърждава своята актуалност в предсказанията му.
Няма сила в света, която да спре народите, които се борят за своето национално и
териториално обособяване, срещу
изкуствено създадените такива, каквато
беше конгломератна и разпадаща се Югославия!
Е Д Н
О В И Ж Д А Н Е
Любен
Костов
гр.София, 28 септември 1970 г.
Отново Югославия е изправена пред поредната
си /всеки 20-25 г./ циклична криза. Тя
не е политическа /правителствена/, за да
се приеме като вътрешна-държавна или домашна работа, при която всяка
"интервенция” макар и лоялна и респектирана,
би била тълкувана като външно вмешателство-в чужди дела. Тази хроническа криза е дълбока, структурна,
държавно-национална на боледуващ
/от създаването си/, инфектиран и
загниващ организъм, легнал на нашата
граница и върху наши земи.
Незаконороден е в фикцията на Балканското равновесие-през сръбски
очила. Тази криза е рана, която бедна до
вчера, а исторически нищожна и до
днес. Сръбската държава носи в снагата
си от щастливите за нея "Сан-Стефански договор”
от март 1878 г. и "Берлинския договор” от юли същата година /по "Сан-Стефанския
договор”, получи част от
Моравско-Ниш, Лесковац, Куршумлия,
Прокупле и др., а по Берлинския
договор получи и Пирот, Враня и
др., сиреч останалата част от Моравско./
Всичко
у нея вече носи белезите на зле прикрит империализъм, с проявите на едва и лошо маскирано
насилие, и фактически агресия срещу
подчинени "доброволно” след края на Втората световна война, чужди народности /постоянно манифестиращи
своята национална индивидуалност и сепаратизъм-като хървати, словенци,
унгарци и др./ на част от които националности, /специално и Македония” е забранена
националната българска изява също многократно бушувала./
Изгубил всички позиции в Хърватско, Словения,
Метохия и дргаде, сръбския
шовинизъм /маскиран като социализъм,/ ще
търси своя реванш, там където винаги го
е намирал-в малката обедняла и беззащитна Македония. Здравите нокти и зъби на сърбизъма ще довършат
онова, което още е останало, под името "Нова македонска народност”-сиреч
недовършено и непосърбено, от страх…да
не последва на свой ред Хърватско и др.
Хърватския кошмар, озлобява и
подлага на изпитание и привидния днешен статут на "Македонска република” и
всички илюзии и празни надежди, като
тихата повърхност на спокойно заливче, в
което някои днешни скопски управници и историци, плакнат очите на македонските българи, много скоро ще се окажат историческа помия и
кал. Техните празни усилия, да дават сензационен характер на лични грешки
на отделни български служители през войната,
ще отминат и забравят скоро, пред
онова, което сърбизмът извърши през
повече от 60 години там, особено през
цялото царуване на крал Александър, и
ще се повтори в новата Южна Сърбия. Това
повторение е вече започнало и се засилва,
чрез нови съдебни процеси и гонения срещу изявили се българи-по закона
"За опазване на Югославската цялост”
През настоящата година осъждане
от Щипския съд и хвърлени в затвора-в Сърбия /Пожаревац/ , на студентката от Софийския университет
Плиска Манасиева и баща й адвоката Тодор Манасиев, за българска изява. Арести за позиви на скопските студенти-срещу
забраната да се наричат- българи!
През 1961 г. са убити заради българска изява
пет студенти от Скопския университет,
родом от гр.Струмица, а те са:
1.Георги Т. Костуранов
2.Герги Г. Яръмов
3.Мирчо Хр. Пацев.
4.Борислав д-р Ан. Белев
5.Стефан К.
Топчев
Като считаме по тези причини проблема за
Югославия за международен /по естеството си/,
Европейски и по-специално Балкански,
то България, която много векове
безпрекъсване е народностна и държавно заангажирана с пълен интерес към съдбата
на онези свои сънародници, на които
понастоящем е забранено от сръбските закони да се легитимират като българи и
македонци /, този път неизбежно ще се
окаже пред нова ситуация, която
фактически ще я направи като единствен нов надежден тил за тях. Не би трябвало, освен да приемем, че това е един пореден исторически шанс за
един народ от двете страни на границата.
Той може или отново да бъде проигран, или национално оползотворен, сиреч предлага
се едно новиране на проблема във съвременен аспект. Най-малко възприемане на инициативата, или реабилитиране на скоро загубени
позиции. Да се очаква една външна
деформация, на която и да било държавна
организация, понастоящем при едно
нераздвижено "статукво”, е наивно и
по-малко вероятно, отколкото
евентуалната възможност /при открит вече национален-духовен вакуум/, на редица инициативи от облагодетелстваната
зона, каквато би ни се представила при
всякаква конюнктура Македония. Това
особено се налага на българската държваа днес,
със своята висока индустриализация и промишленост, и световно призната култура, към една малка , изоставаща /спрямо другите републики/ от
индустриално развитие и поминък за населението и при наличие на растяща
безработица-област. Всичко това на
базата на моралния паритет, взаимността
и изгодата на по-слабия.
Незабавно трябва да се стигне до мероприятия като: медицинска
помощ, санаториално и морелечение, курортно дело, най-интезивен туризъм, просветно дело, приемане на учащи във всички български
училища и университети със стипендии,
безплатно или с намаление в интернати,
пансиони, общежития и хотели/ за
сметка на некои от чужденците учащи,
които деморализират и ругаят България/,
евентуално промишлено сторителство
и др. Това се налага от чисто
балканските, местни и национални
съображения и мотиви и всички конкретни усилия и реализирани стъпки в това
отношение ще бъдат оправдани.
Остава открит въпроса за подновяване
излизането на в.”Макидония”- орган на Братствата. Уреждането на тази материя, кактои един конкретен план е в компетенция
само на едно законно-българско управление и в никакъв случай на каквито и да било извъндържавни инициативи, защото биха били исторически и политически
безотговорни.
Един,
може би, необходим и неизбежен
етап.
Настоящето е само едно скромно мнение и
прогнозиране.
| 
