по следите на един забравен летопис

Иван Митев

Кимерите – страшни и непознати

     Въпреки многобройните исторически извори , кимерите и днес си остават един слабопроучен народ. Това е така , защото до нас са достигнали единствено записките на техните врагове – асирийци , елини и римляни , докато самите кимери не са оставили собствени писмени паметници. От древните летописи ние научаваме за движениатa и военните действия на кимерите , но за техния език , култура и обществени порядки там почти нищо не се споменава. Несъмнено кимерите са един войнствен и свободолюбив народ , при това конен народ като нашите прадеди.  Като истински конен народ кимерите са се славили с ценните си породисти коне , за които съобщава Страбон. Остатък от нея  са прочутите породисти коне камарги , носещи името на кимерите. Те и днес се развъждат в Прованс и се смятат за наследство от кимерийското племе волци , заселило се по тези земи.

      За култа към коня , свойствен за кимерите и другите конни народи , свидетелствуват някои предмети , намерени при разкопки на кимерийски селища: брадва с формата на конска глава и украшение във формата на трираменна свастика , съставена от три конски глави.(12)

     Страбон също ни загатва и за високата духовна култура на кимерите , чрез която те са повлияли на възникващата на Запад аристокрация. Коя аристокрация има той предвид?  Известно е , че при нашествието си в Западна Европа кимерите се присъединяват към келтите . Следователно става дума за келтската аристокрация. Следи от кимерийската аристократическа традиция могат да бъдат открити в епоса за Крал Артур и в уелския сборник от легенди , свързани с него – Мабиногион. Те са едно наследство от келтокимерите бритони и логри , владели Южна Англия преди англосаксанското нашествие. При това и кралството на Артур – Логрия , носи името на логрите.

     В този възлов откъс Страбон споменава и за още нещо , което е свързано с културата на кимерите – погребенията. След като навлезлите в Унгарската равнина кимери разпознават гробовете на предците си , тук очевидно става дума за големи и добре запазени гробници-могили като тракийските у нас. Такива могили , наречени кургани , се срещат в земите на Южна Русия и Украйна , обитавани някога от кимерите. Според разказа на Херодот скитите са свързвали могилата при р. Тюрас с легендата за самоубилите се кимерийски благородници. Не всички кургани обаче са наследство от кимерите – в много от тях са открити погребения на скитите , или на ранните индоевропейци , създатели на така наречената "Курганна култура”.

     Името на кимерите е предмет на различни определения и мистификации. На древен келтски език кимериец означава "хищник” или "разбойник” , което съответствува на завоевателския нрав на кимерите. На английски Cimmerian е също и нарицателно за "тъмен , мрачен , непрогледен”. Това се свързва с утвърдената от Омир митична представа за кимерите като обитатели на някаква мрачна земя , където не грее Слънце.

     Според д-р Светлозар Попов кимериец произхожда от индоевропейския корен ким- (хим-) , имащ значение на "зима” или нещо , свързано със севера и студа.(13)

Тази хипотеза се съгласува със схващането за северния произход на кимерите.

     За езика на кимерите няма преки исторически свидетелства. До нас единствено са достигнали имената на трима от техните царе :Теуспа , Тугдам и Сандакшатра. Първите две имена не са известни сред други народи. Едното от тях – Тугдам , записано от Страбон и като Лигдам , звучи близко до името на българския Кан Кардам.   За наша изненада обаче името на тугдамовия син – Сандакшатра , е типично за иранската именна традиция. То дава основание на някои изследователи да приемат , че кимерите са народ от ирански произход.

     Иранци ли са кимерите? На този въпрос ние не можем да дадем утвърдителен отговор , при положение , че Страбон ги нарича тракокимери , а други римски историци ги отнасят към келтите , към които принадлежат и съвременните потомци на кимерите – уелсците. Различните представи за народността на кимерите изглежда имат основание , след като персийският цар Ксеркс , управлявал около 470 г. Пр. Хр. , различава кимери от Амиргия и кимери , носещи островърхи шапки. Тези различия ние свързваме с продължителните странствувания и преселения на кимерите , при което отделните групи кимери са увлекли и племена от ирански (мидянски) , тракийски и келтски произход , смесили са се с тях и са приели техния език и народностни традиции. Така са се обособили главните кимерийски клонове , всеки с различен народностен облик. От това не бива да си правим извода , че кимерите поначало принадлежат към един от тези познати индоевропейски народи.

     От сведенията за народностната принадлежност на кимерите , както и за старите им обитания заключаваме , че във всички случаи те са индоевропейски народ. Още повече , че и в "Джагфар Тарихи” ,  те са поставени в една общност редом с други индоевропейски народи – масагети , саки , българи , алани , арменци. Там също така кимерите се определят като клон на синдийското племе. Под синдийци могат да се разбират иранските народи , състовлявали основното население на планините на север от Индия , наричани някога Синд. Но в Джагфар тарихи още се казва , че Върховният бог на синдийците , т.е. на кимерите и древните българи , е Тангра или Тара. Тези две имена , с които нашите прадеди са призовавали своя Върховен Бог , са непознати сред иранските народи , но техните следи водят към келтските и германските народи. Близки до Тангра са понятията за мълния в английския и германския език – сътветно thunder и donner. А с имена , близки до Тара е наричан Богът-гръмовержец в келтския и германския пантеон – съответно Taran и Thor.

     От расова гледна точка кимерите са високи и синеоки , също като тевтонските си съюзници. Следователно те принадлежат към Нордическата раса – основната раса на индоевропейците.

      Достоверна представа за мястото на кимерите в индоевропейското семейство ни дава теорията на Йоханес Нев за родословието на индоевропейците , основана върху най-новите постижения в тази област на народоизследователското дело.(14) Съгласно тази теория индоевропейският пранарод се обособява в една изолирана област на Северна Европа. През V хил.пр.Хр. този пранарод се разселва на югоизток и от него се обособяват двата главни клона на индоевропейското семейство. Индоевропейците , заселили се в степите на Източна Европа , са народът на Курганната култура. Те се считат за прадеди на иранците , известни под древното име арии. В северната прародина остава пранародът , от който по-късно се обособяват келтите , германите и римляните. На тези два клона съответствуват двете основни групи индоевропейски езици : Сатем и Кентум. Към групата Сатем спадат иранските , словенските и балтийските  езици , а към Кентум – келтските , германските и латинският.

     Летописът на Раковски свидетелствува , че кимерите се разселват по пътя на по-старите индоевропейски преселения , но много по-късно от тях – през II хил.пр.Хр. Това ни дава основание да изведем произхода на кимерите от келтско-германския пранарод. Оттук следва да приемем , че кимерите са говорили език от групата Кентум.

     Един загадъчен език от тази група е тохарският. Той е сходен с келтския и латинския , но е открит на хиляди километри на изток от областта на тази група езици – в земите межзу реките Амударя и Сърдаря в Средна Азия. Тохарският е неговорим език , известен от текстове , записани на индийската писменост брахми.(14) Тези писмени паметници свидетелствуват за преселението на народ , близък до келтите  в тези земи през далечното минало. Единственият такъв народ, за който имаме подобни исторически сведения , са кимерите. Възможно е този език всъщност да е  смятаният за изчезнал кимерийски език.

     Съществени езикови успоредици Петър Добрев открива между келтските народи , живеещи на Британските острови , и народите на Памир , родствени с българите. Общото ни езиково наследство с тези народи , живеещи в толкова отдалечени географски области , е наследство от езика на нашите прадеди – кимерите , разселили се някога по тези земи.

Кимерите и българскитенародности корени (вместо заключение)