Понеделник, 12.04.2021, 15:29
Приветствую Вас Гость | RSS Главная | Регистрация | Вход
Сайт на Българската Национално Радикална Партия (БНРП)
Меню сайта

Категории раздела
Българска история [6]
Древна история на Евразия [0]
История на Европа [0]

Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 73

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Форма входа

Главная » Статьи » История » Българска история

Иван Митев. Първобългарите, наречени кимери (кимерийци); по следите на един забравен летопис - 2
Първобългарите, наречени кимери (кимерийци) - 2

 

 

         по следите на един забравен летопис

 

  

Иван Митев

 

 

 

                                                                                                               
                                     

 

 

Кимерите – страшни и непознати

 

 

     Въпреки многобройните исторически извори , кимерите и днес си остават един слабопроучен народ. Това е така , защото до нас са достигнали единствено записките на техните врагове – асирийци , елини и римляни , докато самите кимери не са оставили собствени писмени паметници. От древните летописи ние научаваме за движениатa и военните действия на кимерите , но за техния език , култура и обществени порядки там почти нищо не се споменава. Несъмнено кимерите са един войнствен и свободолюбив народ , при това конен народ като нашите прадеди.  Като истински конен народ кимерите са се славили с ценните си породисти коне , за които съобщава Страбон. Остатък от нея  са прочутите породисти коне камарги , носещи името на кимерите. Те и днес се развъждат в Прованс и се смятат за наследство от кимерийското племе волци , заселило се по тези земи.

 

      За култа към коня , свойствен за кимерите и другите конни народи , свидетелствуват някои предмети , намерени при разкопки на кимерийски селища: брадва с формата на конска глава и украшение във формата на трираменна свастика , съставена от три конски глави.(12)

    

     Страбон също ни загатва и за високата духовна култура на кимерите , чрез която те са повлияли на възникващата на Запад аристокрация. Коя аристокрация има той предвид?  Известно е , че при нашествието си в Западна Европа кимерите се присъединяват към келтите . Следователно става дума за келтската аристокрация. Следи от кимерийската аристократическа традиция могат да бъдат открити в епоса за Крал Артур и в уелския сборник от легенди , свързани с него – Мабиногион. Те са едно наследство от келтокимерите бритони и логри , владели Южна Англия преди англосаксанското нашествие. При това и кралството на Артур – Логрия , носи името на логрите.

    

     В този възлов откъс Страбон споменава и за още нещо , което е свързано с културата на кимерите – погребенията. След като навлезлите в Унгарската равнина кимери разпознават гробовете на предците си , тук очевидно става дума за големи и добре запазени гробници-могили като тракийските у нас. Такива могили , наречени кургани , се срещат в земите на Южна Русия и Украйна , обитавани някога от кимерите. Според разказа на Херодот скитите са свързвали могилата при р. Тюрас с легендата за самоубилите се кимерийски благородници. Не всички кургани обаче са наследство от кимерите – в много от тях са открити погребения на скитите , или на ранните индоевропейци , създатели на така наречената "Курганна култура”.

    

     Името на кимерите е предмет на различни определения и мистификации. На древен келтски език кимериец означава "хищник” или "разбойник” , което съответствува на завоевателския нрав на кимерите. На английски Cimmerian е също и нарицателно за "тъмен , мрачен , непрогледен”. Това се свързва с утвърдената от Омир митична представа за кимерите като обитатели на някаква мрачна земя , където не грее Слънце.

 

     Според д-р Светлозар Попов кимериец произхожда от индоевропейския корен ким- (хим-) , имащ значение на "зима” или нещо , свързано със севера и студа.(13)

Тази хипотеза се съгласува със схващането за северния произход на кимерите.

    

     За езика на кимерите няма преки исторически свидетелства. До нас единствено са достигнали имената на трима от техните царе :Теуспа , Тугдам и Сандакшатра. Първите две имена не са известни сред други народи. Едното от тях – Тугдам , записано от Страбон и като Лигдам , звучи близко до името на българския Кан Кардам.   За наша изненада обаче името на тугдамовия син – Сандакшатра , е типично за иранската именна традиция. То дава основание на някои изследователи да приемат , че кимерите са народ от ирански произход.

    

     Иранци ли са кимерите? На този въпрос ние не можем да дадем утвърдителен отговор , при положение , че Страбон ги нарича тракокимери , а други римски историци ги отнасят към келтите , към които принадлежат и съвременните потомци на кимерите – уелсците. Различните представи за народността на кимерите изглежда имат основание , след като персийският цар Ксеркс , управлявал около 470 г. Пр. Хр. , различава кимери от Амиргия и кимери , носещи островърхи шапки. Тези различия ние свързваме с продължителните странствувания и преселения на кимерите , при което отделните групи кимери са увлекли и племена от ирански (мидянски) , тракийски и келтски произход , смесили са се с тях и са приели техния език и народностни традиции. Така са се обособили главните кимерийски клонове , всеки с различен народностен облик. От това не бива да си правим извода , че кимерите поначало принадлежат към един от тези познати индоевропейски народи.

    

     От сведенията за народностната принадлежност на кимерите , както и за старите им обитания заключаваме , че във всички случаи те са индоевропейски народ. Още повече , че и в "Джагфар Тарихи” ,  те са поставени в една общност редом с други индоевропейски народи – масагети , саки , българи , алани , арменци. Там също така кимерите се определят като клон на синдийското племе. Под синдийци могат да се разбират иранските народи , състовлявали основното население на планините на север от Индия , наричани някога Синд. Но в Джагфар тарихи още се казва , че Върховният бог на синдийците , т.е. на кимерите и древните българи , е Тангра или Тара. Тези две имена , с които нашите прадеди са призовавали своя Върховен Бог , са непознати сред иранските народи , но техните следи водят към келтските и германските народи. Близки до Тангра са понятията за мълния в английския и германския език – сътветно thunder и donner. А с имена , близки до Тара е наричан Богът-гръмовержец в келтския и германския пантеон – съответно Taran и Thor.

     От расова гледна точка кимерите са високи и синеоки , също като тевтонските си съюзници. Следователно те принадлежат към Нордическата раса – основната раса на индоевропейците.

   

      Достоверна представа за мястото на кимерите в индоевропейското семейство ни дава теорията на Йоханес Нев за родословието на индоевропейците , основана върху най-новите постижения в тази област на народоизследователското дело.(14) Съгласно тази теория индоевропейският пранарод се обособява в една изолирана област на Северна Европа. През V хил.пр.Хр. този пранарод се разселва на югоизток и от него се обособяват двата главни клона на индоевропейското семейство. Индоевропейците , заселили се в степите на Източна Европа , са народът на Курганната култура. Те се считат за прадеди на иранците , известни под древното име арии. В северната прародина остава пранародът , от който по-късно се обособяват келтите , германите и римляните. На тези два клона съответствуват двете основни групи индоевропейски езици : Сатем и Кентум. Към групата Сатем спадат иранските , словенските и балтийските  езици , а към Кентум – келтските , германските и латинският.

    

     Летописът на Раковски свидетелствува , че кимерите се разселват по пътя на по-старите индоевропейски преселения , но много по-късно от тях – през II хил.пр.Хр. Това ни дава основание да изведем произхода на кимерите от келтско-германския пранарод. Оттук следва да приемем , че кимерите са говорили език от групата Кентум.

    

     Един загадъчен език от тази група е тохарският. Той е сходен с келтския и латинския , но е открит на хиляди километри на изток от областта на тази група езици – в земите межзу реките Амударя и Сърдаря в Средна Азия. Тохарският е неговорим език , известен от текстове , записани на индийската писменост брахми.(14) Тези писмени паметници свидетелствуват за преселението на народ , близък до келтите  в тези земи през далечното минало. Единственият такъв народ, за който имаме подобни исторически сведения , са кимерите. Възможно е този език всъщност да е  смятаният за изчезнал кимерийски език.

    

     Съществени езикови успоредици Петър Добрев открива между келтските народи , живеещи на Британските острови , и народите на Памир , родствени с българите. Общото ни езиково наследство с тези народи , живеещи в толкова отдалечени географски области , е наследство от езика на нашите прадеди – кимерите , разселили се някога по тези земи.

 

Кимерите и българскитенародности корени (вместо заключение)


В настоящото изследване разгледахме всички налични извори за кимерите с оглед подробното изясняване на въпроса за кимерийския произход на българския народ. Поради оскъдните сведения за тяхната народностна и културна самоличност ние не можем да постигнем едно задълбочено проучване на общото ни културно и езиково наследство. Все пак общите сведения за кимерите показват , че те имат много сходни черти с древните българи. Също като тях нашите прадеди са се прославили с високите си войнски добродетели и аристократически традиции , и са разпростряли културното си влияние сред много народи по Света. Древните българи също са конен народ , прочут с ценните си породисти коне – наричани"небесне коне”, за които според древноиндийския епос Махабхарата са се водили войни.

Изображенията на средновековни български владетели върху печати и цветни илюстрации , както и на техни поданици , свидетелствуват , че древните българи не са някакви измислени туранци или монголоиди , както ни заблуждават разни платени съчинители на антибългарски "теории”.(16) Нашите прадеди са от Нордическата раса , както и кимерите , описани от Плутарх.(17)

Древните летописи и някои географски названия потвърждават разказа за разселването на кимерите , представен в Летописа на Раковски – от северната прародина Скандинавия към Волга , Черно море и земите на Северна Германия. С това те доказват историческата достоверност на Летописа , а заедно с него и на другите документи , свидетелствуващи за кимерийския произход на българите – Джагфар Тарихи , Родословието на Гомер и записките на Прокопий Кесарийски. Съгласно Летописа българите произхождат от един ранен клон на кимерите – от онези кимери , които са приели името на Цар Болг , управлявал в "страната на Изток”. Коя е тази страна , в текста не се уточнява , но може би става дума за земите до Волга и Черно море , споменати преди това.

Разказаните тук събития се съгласуват и с другите сведения за ранната българска история. Според индийски , китайски и други извори българите са имали държава на изток, наречена Балхара , но в земите на северозапад от Индия. Тя наистина е много древна държава – съществуването и през VIII-VII в.пр.Хр. е засвидетелствувано в Махабхарата , но Петър Добрев отнася нейната история и по-назад във времето – към X в.пр. Хр., според последните си проучвания. Към I в. от Хр. Хунски нашественици унищожават Балхара и принуждават българите да се изтеглят на запад. Нашите прадеди основават нова държава в земите на север от Кавказ , която по-късно се разширява в земите на север от Черно море и получава името Стара Велика България. За пръв път българите се явяват на историческата сцена на Европа след разпадането на Атиловата империя , в началото на VI в., според Енодий , Теофан (18), Манасиевата хроника и Летописа на Раковски. Дотогава изглежда българското име е било непознато сред народите на Европа.

От друга страна обаче , в преданията за най-старата ирландска история се разказва за народа Фир Болг , заселил се в Ирландия през предисторическите времена. Неговото име буквално означава "хора на Болг” , т.е. потомци на Болг , Българският Праотец. За такъв народ болги , преселил се през III-II пр.Хр. на Британските острови от Партиянското царство се съобщава и в историята на Уелс (19,20)Следователно в тези предания е запазен споменът за ранното присъствие на българите в Европа.

Познанията за общото родословие на българи и кимери , както и за пътищата на техните преселения , ни помагат да изясним някои успоредици на българското културно и езиково наследство в земи , където няма доказано българско присъствие.

С въпроса за кимерите не се изчерпвт нашите изследвания върху произхода на българския народ. Както подчертахме в началото , нашият народ произхожда от две народностни групи – кимери-БОЛГИ и иранци-АРИИ , затова сме БОЛГ-АРИИ. По иранска линия древните българи са родствени с масагетите и саките – два древни народа , живяли в Средна Азия. В тяхното наследство откриваме много български култулни следи. От друга страна , понятието тракокимери насочва вниманието ни към траките , които също са наши прадеди. То показва , че траките и древните българи поначало са родствени народи , и няма нищо случайно в избора на Кан Исперих за новата българска родина. Накрая следва да отбележим , че в някои летописи древните българи се определят като родствени с халдеите (влъхвите) , за които не е известно да са кимери по произход. Всички тези въпроси са предмет на нашите по-нататъшни проучвания.



                                                                                                     


Библиографска справка



1.Петър Добрев. История на българската държавност – София ,1995, 72-82с.
2.Петър Добрев. Сказанието за Атиловите хуни – С.,1997.
3.Пиер Кребс. Стратегия на културната революция, май 1986г., Университет Виена, www.thule-seminar.org
4.Георги Стойков Раковски. Съчинения т.4 – С., 1988,261-264с.
5.Мирослав Домбрадски. Келтите на Балканския полуостров – С., 1984 , 76-79 с.
6.Петър Добрев. История разпъната на кръст.Част II :Манипулациите на 20 век – С., 1998 , с.90.
7.Кузман Шапкарев. Сборник от български народни умотворения – С.,1968,с.204
8.Жорж Дюмезиль. Скифы и нартиы – Москва,1990,53-54с.
9.Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer.Aufbruch aus der Vorgeschichte – Berlin , 1999 , s.281-278.
10. Стефан Никитов. Древните цивилизации. Книга II – С., 1983 , 7-12 с.
11.Василий Татищев. История России т.1 – 260 с.
12. www.kimmerier.de
13.Светлозар Попов. Авитохол и Ирник.Начало на българската държавност – Варна,1999,79-80с.
14. Johanes P.Nev. Die familie der Indoeuropaer – Elemente 6 , Kassel , 1998 , 103-110 s.
15.Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer … - s.346-349.
16.Петър Добрев. Българи, тюрки , славяни – С.,1996.
17.Методи Попов. Наследственост , раса и народ. Расова принадлежност на българите – София , 1938.
18.Ганчо Ценов. Произходът на българите и начало на българската държава и на българската църква – София , 1910 , 110 – 139 с.
19.L.Lloyd. A history of Wales.5. Ed.London , 1954 , p.30.
20. Петър Добрев. Необяснимото и необикновеното в ранната българска история – С., 1993 , 109-119 с.



Категория: Българска история | Добавил: Доктора (21.05.2012)
Просмотров: 1327 | Комментарии: 4 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *:
Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Copyright MyCorp © 2021Бесплатный хостинг uCoz