Както вече споменахме, избиванията, извършвани от кому­нистите, били съпровождани и с ограбване на имуществото на жертвите. Понякога хората били изпращани в концлагер, защо като някой началник е харесал за себе си къщата им или поради друг личен мотив. На убитите в концлагерите мародерите изби­вали златните зъби (които били популярни по това време) и съ­бирали ценния метал (53).

           На много от убитите от „народния съд" жилищата били кон­фискувани и в тях се настанили съответните „отговорни друга­ри"; най-често техните палачи. Създателят на „народния съд", Минчо Нейков, тогава министър на правосъдието, експроприи­ра дома на осъдения на смърт Димитър Генчев, бивш инспектор на дворците. Политбюровецът Петко Кунин се разполага в жи­лището на индустриалеца Димитър Саръиванов, докато зам.-министърът на вътрешните работи Руси Христозов заема къща­та на разстреляния генерал Лукаш. Не остава по-назад и колега-|та му Мирчо Спасов – след като изселва фамилията на осъде­ния бивш царски съветник Петър Морфов, той се премества да живее в апартамента му. Същото прави и началникът на ДС То­ма Трайков – прилапва жилището на убития, вероятно лично от него, без съд и присъда Атанас Пашков, деец на македонското движение. Колегата му от ДС Георги Стаменов пък си „заплю–а" дома на проф. д-р Димитър Атанасов – бивш министър на земеделието и държавните имоти. В къщата на „безследно из­чезналия" Марко Султанов, бивш околийски управител на Тър­говище, се самонастанява местният партизански бандит Най­ден Младенов, а известният главорез Стою Неделчев-Чочооглу взема дома на старозагорския народен представител Иван Мин­ков, също жертва на „народния съд". Най-голям удар прави глав­ният народен обвинител Георги Петров, който си присвоява апар­тамент от 143 кв. м, принадлежащ на подполковник Илия Йон­чев, чиято смъртна присъда Петров лично е подписал. Заслужа­ва да се отбележи и името на Цола Драгойчева, „влязла във вла­дение" на жилището на незнайно къде убития руски белоемиг-рант княз Дмитрий Лобанов-Ростовски и т.н., и т.н. (147).

         Освен тези съществуват обаче и много по-крупни грабежи на комунистите, които засягат цялата страна и я връщат десети­летия назад в своето развитие, разорявайки и ограбвайки труда на няколко поколения българи. От разсекретените архиви става ясно на какъв грабеж и финансово-икономическа разруха е под­ложена България след 1944 г., което също е важен елемент от Геноцида и Холокоста над българския народ.

          Набутването на България във война с Германия струва на страната близо 160 милиарда лева (1945 г.) и 40 000 жертви в жива сила (8337 убити, 9155 изчезнали и 22 958 ранени, осакате­ни и измръзнали). За сравнение, целият национален доход на България за 1945 г. е 141,8 милиарда лева, а военните разходи за 450-хилядната армия, която комунистите изпращат срещу Германия, надвишават три пъти приходната част на бюджета на България за 1945 г. (43 милиарда лева) (92).

            Независимо че България воюва с Германия, на нашата държава е отказан статут на съвоюваща страна и България е об­ложена с огромни репарации и средства за издръжка на 600 000 души от „освободителната" (а всъщност окупационна!) съветс­ка войска. Този грабеж възлиза на близо 40 милиарда лева. Това са само част от сумите ограбени от България. Подробно описание на загубите и анализ на процесите са направени в пуб­ликацията на проф. Георги Марков във в. „Истина" (92).

          Съветските окупационни власти слагат ръка също на ва­лутните резерви и златния резерв (в кюлчета) на БНБ и ги извоз­ват в Съветския съюз. Те прибират незаконно също и около 1 милиард лева дълг на Германия към България.

             Тоталният финансов и материален грабеж продължава и с „драконовските закони" за национализация, отчуждаване на „ед­рата градска собственост" и насилствената колективизация в сел­ското стопанство. Тези закони влизат в сила до 1948 г.

           В тези процеси на грабеж особено активни са българските евреи – комунисти и ционисти. Но българската история по лесни за обяснение причини е много слабо проучена за периода 1944­1949 г., когато значителна част от българските евреи емигрират по заповед на ционистките организации и масонските ложи в Израел. В това отношение най-пълно до сега е изследването на

             Бойка Василева (18), от което се вижда, че евреите и БКП са действали като едно цяло!… Проф. Крум Балтаджиев (14) до­пълва и разширява това изследване и с един задълбочен анализ доказва, че евреите комунисти са едни от палачите (може би ос­новните) на българския народ след 1944 г. Те избиват и ограбват 138 000 души – елита на българската нация, и извършват редица спекулации с недвижими имоти (тъй наречените „еврейски имо­ти"), които двойно се осребряват за евреите. Веднъж те ги про­дават (в повечето случаи без нотариален акт, а само с договор) на богати българи, а след национализацията и конфискацията (чрез закони, измислени от тях), комунистите отново ги приби­рат и ги „одържавяват". Към днешна дата потомците на същите тези чифути идват от „на майната си" с нотариални актове и по закона за реституцията на алкохолика Лучников прибират имо­ти, които не са техни. Така, с фалшиви документи, почти е при­ватизиран и реституиран представителният хотел „Рила", който като поземлена собственост поначало е бил владение на Бъл­гарската православна църква (съществуват документи за това!)…

            В тези мътни дела и незаконно разграбване на ценности и имущества, както и за емигрирането на евреите (което е напъл­но доброволно и по тяхно желание!) особено активни са: Георги Димитров (женен за еврейката Роза Димитрова*); Жак Натан Примо* (ЦК на БКП); Исак Франсез* (ОФ), д-р Конфино*, Ха­им Бенадов*, Израел Майер* (ОФ), Фишер*, С. Леви*, С. Перец*, д-р Фархи*, X. Аструков*, Д. Йерохам*, М. Юлзари*, Я. Яков*, М. Бехаров*, Н. Исакова*, Е. Арие*, И. Аруети*, Раймонд Вагенщайн*, Н. Гринберг*, Д. Асса*, С. Бали*, Л. Рубенов*, Бети Данон*, Исак Москона*, д-р Голдщайн* и други (18). В далаверата участват Консисторията, еврейската банка „Геу-ла" и почти всички еврейски организации, институти и ложи в България, тясно подкрепяни от БКП и активистите на комунис­тическата партия.

          След заминаването на основната маса евреи за Израел, в България остават около 10 000 от тях, като в повечето случаи се настаняват на ключови места по върховете на властта. Ето ня­кои от тези лица, които са участвали най-активно в геноцидната антибългарска политика на БКП:

• Жак Натан Примо* (ЦК на БКП), завършил икономика в Москва, професор;
• доц. к.ф.н. Соломон Леви* (БКП);
• Соня Бакиш* (БКП), съпруга на Станко Тодоров – член на ЦК на БКП, бивш министър-председател и председател на Народното събрание;
• Роза Димитрова* (БКП), съпруга на палача на българския народ и създател на „македонската нация" – Георги Димитров;
• майор Аврам Митов* (ДС), член на БКП;
• Пепо Менахем Коен* – съдия от съставите на „народния съд" (БКП);
• Манчо Рахамимов Мошев* – главен обвинител в „народ­ния съд", член на БКП;
• Исак Елизар Франсез* – съдия от „народния съд" (БКП);
• Исак Соломон Паси* – един от главните идеолози на БКП, участвал в процесите срещу католиците (1952 г.), потомствен масон, цензор на академична литература, баща на „атлантика" Соломон И. Паси*, бивш министър на външните работи от НДСВ (2001-2005 г.), понастоящем народен представител;
• 10. Исак Данон* – главорез от съставите на „народния съд", член на БКП;
• 11. Паулина Юрай Пиринска* (БКП), майка на Георги Пи­рински* – понастоящем председател на Народното събрание; преподавателка по английски език в СУ „Климент Охридски" (от 1953 г.); доцент (от 1973 г.);
• 12. д-р Ашер Хананел* – главен равин в България (1947 г.);
• 13. Ели Хаим Ешкенази* (БКП), ст.н.с. в Института за бъл­гарска история и в Института за балканистика (БАН); председа­тел на Еврейския научен институт; идеолог на БКП;
• 14. Елизар Ардати* (БКП);
• 15. Аврам Юда Алфаса* – масон, ръководител на ложата „Кармел" към „Бней Брит";
• 16. Соломон Леви* – масон („Бней Брит");
• Давид Беневенисти* – (БКП) идеолог на БКП;
• Жак Аройо* – (БКП), преподавател по политическа ико­номика в СУ (1951 г.);
• Жаклин Бехар* (БКП) – преподавателка по педагогика, правни и държавни науки в СУ „Климент Охридски" (1953 г.);
• Жак Меламед* (БКП) – преподавател по правни и дър­жавни науки в СУ (1953 г.);
• Нисим Яхиел* (БКП) – преподавател по философия в СУ (1954 г.);
• Леон Леви* (БКП) – преподавател по философия в СУ
• (1958 г.);
• Йосиф Барух* (БКП) – преподавател по журналистика в
• СУ (1958 г.);
• проф. Насим Сабат Аладжем* (БКП) – преподавател по „марксизъм-ленинизъм" във Висшия лесотехнически институт
• в София (1949 г.);
• Хаския Давидов Несимов* (БКП) – преподавател във Висшия лесотехнически институт в София, доцент и професор
• (1973 г.);
• 26.  Рубен Аврамов Леви* – секретар на ЦК на БКП (1950
  .), директор на обединената школа на Коминтерна в Москва
  1941 – 1943 г.); председател на Комитета за наука, изкуство и
• култура и министър на културата в България (1952 – 1957 г.). Един от идеолозите на БКП и фалшификатор на българската история;
• 27.  Исак Москона* (БКП) – публицист;
• 28.             проф. Насим Меворах* (БКП) – съдия от съставите на „народния съд"; преподавател в Юридическия факултет на СУ;
• дипломат, представител на България в ООН и посланик в САЩ;
• баща е на поета комунист Валери Петров* (БКП) – един от „червените шамани"; и двамата са идеолози на БКП;
• 29.  Леон Соломонов Асланов* (БКП) – завършил Висшата
  партийна школа (1954 г.); специализирал в Москва (1960 – 1961 доцент по история, идеолог на БКП и фалшификатор на бъл-арската история;
• Давид Соломон Елазар* (БКП), завършил Висшата пар­тийна школа (1949 г.); завършил Военната академия, директор на Института по история на БКП, идеолог на БКП, „червен ша­ман";
• Берта Якова Калаора* (БКП) – завършила Висшата пар­тийна школа (1954 г.) и история в СУ (1969 г.), профсъюзен деец;
• Давид Буко Коен* (БКП) – служител на МВР (ДС), за­веждащ ЦДИА; ръководител на научния архив на БАН, идеолог на комунистите;
• Клара Йосиф Пинкас* (БКП) – преподавателка във Вис­шата партийна школа, старши преподавател в АОНСУ доцент, зам.-директор на Института по марксизъм-ленинизъм (1960 г.), идеолог на БКП;
• Анжел Вагенщайн* (БКП) – режисьор на филми на ко­мунистическа тематика, идеолог на БКП и троен агент (ДС, КГБ и ЩАЗИ), син на палача Раймонд Вагенщайн*;
• Йосиф Леви* (БКП) – равин, председател на Централ­ния израилтянски духовен съвет в България; полковник от ДС;
• Доц. д-р Яко Моис Афар* (БКП) – доцент по биохимия, работил в Централния научноизследователски институт по фи­зическа култура, преподавател в Куба (1968 – 1970 г.); професор; съден е за взимане на подкупи от студентите във ВИФ „Г. Ди­митров" (НСА) и е лежал в затвора;
• Нико (Нисим) Мойсей Яхиел* – член на ЦК на БКП.

       Има цял куп от такива „специалисти" с еврейски произ­ход, които са издигани по партийна линия на ключови длъж­ности в държавния апарат, репресивните органи на МВР ДС и МНО; преподаватели в университетите и други, които са конт­ролирали живота в страната през черните десетилетия на то­талитаризма. Тогава цяла България бе превърната в гигантски комунистически концлагер, изолиран с „желязна завеса" от ос­таналия свят. Един период на чудовищни репресии и страх; ед­но „безвремие", в което сякаш не сме живели, а само сме съ­ществували и все пак оцелели с цената на много жертви от ня­колко поколения българи.

          Не трябва да забравяме, че основните съветници на дикта­тора палач Тодор Живков бяха също „богоборци": Нико (Ни-сим) Мойсей Яхиел*, п-к Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Жак Натан Примо*, Исак Соломон Паси*, Валери Натан*, Барух Шамлиев*, Андрей Луканов*, Нансен Бехар*, Давид Овадия*, Александър Фол* и други.

          Тази „мода" на ключови места в управлението на страната да се поставят евреи – талмудисти и безбожници, идва естестве­но от Москва. За чии интереси са работили тези люде не е труд­но да се досетим. Ето ви един факт за размисъл: секретарят на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел служил при него близо 30 години, след падането му от власт през 1989 г., веднага „обърна палачинката" и написа книга срещу тоталитаризма. После за­мина на стари години за Израел, където получаваше пенсия 2000 долара до 2000 г., когато умря. Дали пък пенсията не му е изпла­щана от „Мосад"?!?…

          Двамата секретари на Сталин* и цялото му правителство също бяха „богоборци", обрязани по всички правила на „Талму­да". Затова през периода на неговото властване в Съветския съ­юз бяха избити 62 милиона християни! След смъртта на Ста­лин* властта беше поета от друг криптоюдеин – Никита Хруш­чов* (истинското му име е Соломон Пеарламутер*). Тези данни са взети от книгата на Жан Бойе „Заговорът на масоните" (15).

           По време на тоталитарния период в България освен физи­чески, протича и духовен Геноцид. Той яростно е осъществяван от комунистите и внедрените богоборци, окупирали академич­ните среди, културата и образованието. Правят се чудовищни фалшификации на българската древна и по-нова история, нала­гат се грешни кодове и комунистически клишета. Особено мно­го се фалшифицира историята на българите в Македония, за да се влезе в рамките, наложени от Коминтерна, и да се създаде от българите там „македонска нация". С тази цел се измисля и „ма­кедонски език", който, както е известно и на световната наука, е просто един западен български диалект. Следвайки препоръки­те на болшевиките, комунистите в България станаха проводник на националния нихилизъм и на обезличаващия интернациона­лизъм, трансформирал се днес в космополитизъм и глобализъм.

          Особено много вреди бяха нанесени на традиционната ни религия – православното християнство; безбожието (атеизма), налагано от комунистите и „богоборците", е едно от най-голе­мите престъпления на управляващата върхушка. Атеизмът е пред­ставян от неговите апологети като „свободомислие", „разкре-постяване на духа", отхвърляне на религиозните догми", „мо­дерно мислене" и т.н. Според атеистите „религията е опиум за народите" и трябва да се унищожи!?!…

            В някои книги на тази тема от онова време, издавани с пропа­гандна цел от „Партиздат", можем да прочетем следните „бисери":

„… Антирелигиозното достижение на българския народ е сериозен принос в съкровищницата на духовната ни култура. То е и подтик за национално-патриотична възхита!… " (137);

„… Антирелигиозното свободомислие съставлява важен ас­пект от народния светоглед… " (137);

„… Захари Стоянов на няколко места в своите „Записки" отбелязва, че измежду апостолите „нямаше хора със строга на­божност". Той непоколебимо поставя Левски на първо място сред безбожниците… " (137). (Само дето тук авторите са пропуснали да посочат, че Захари Стоянов е бил масон – бел. моя, Г В.)

„… Гениалният поет революционер Христо Ботев се изди­га над традиционния революционно-демократичен атеизъм. Той се доближава до „крайъгълния камък" (Вл. И. Ленин*) на мар­ксисткия атеизъм – идеята за религията като опиум за народи­те… " (137).

„… Атеизмът е критерий за зрелостта на социалистическо­то общество, защото, както чудесно е казано от Маркс*, социа­лизмът ще побеждава в такава степен, в каквато изчезва религи­ята. Затова и лозунгът на войнстващите атеисти (юдео-масони-те – бел. моя, Г В.) през 30-те години е: „Борбата против религи­ята е борба за социализъм… " (137).

           Още през 1925 г. обаче в „Църковен вестник" българските свещеници пишат следното: „… Не е възможно човек да стане настоящ болшевик, без предварително да е станал безверник и безбожник. Защото болшевизмът е пълно отрицание на всяка религия, на всяка вяра в божество; той е царството на злото, на сатаната… „

        Мисля, че този пасаж обяснява всичко и едва ли е нужно да коментираме горната агресивна антихристиянска пропаганда, насочена срещу духовните ценности на българина! Тези сата-нински опити за налагане на фалшива ценностна система в Бъл­гария продължават под една или друга форма и днес, но на този важен въпрос ще се спрем в следващата глава.

             Паралелно с извършвания от комунистите в България Ге­ноцид и Холокост, тече такъв и спрямо българите в Гърция и Югославия (Западните покрайнини, Македония и други). В Югос­лавия след 1944 г. са избити над 30 000 българи (особено от Ма­кедония), а в сръбските затвори и концлагери изгниват над 120 000 българи, най-често за отказа им да ги запишат като „маке­донци"; над 180 000 се изселват принудително в България, къде­то също са репресирани, а едно не малка част е принудена да емигрира в Европа и Америка.

         В Гърция българското население е редовно тероризирано от гръцките андарти. Убити са много лидери и български све­щеници. Поломени са имоти, палят се български къщи, сипят се заплахи и побои. В българските села Просечен и Граменица (в Беломорска Тракия) гърците правели бесилки на площада и уби­вали българите наред. В други селища по най-садистичен начин са убити български свещеници, чийто очи са избодени с ножове и лицата им са обезобразени. Целта на този открит терор е да се принудят българите да се изселват в България.

      Керваните от български бежанци след 1944 г. са безкрайни и печални. Болните и стари хора били изоставяни по принуда, а някои по-слаби просто умирали по пътя.

         Гражданската война в Гърция (1946 – 1949 г.) отне живота на над 20 000 българи там, а други 50 000 бяха принудени да емигрират. Особено много пострадват българите от Егейска Ма­кедония. Ето един епизод от това време, описан в писмо от дее­ца на ВМРО Христо Лагадинов до Методи Кърпачев; разказ за гръцките затвори и лагери:

„… През 1948 г. аз и още 5 нашенци, подведени под смъртна отговорност като добри българи, бяхме хвърлени в най-стращ-ния затвор – „Макронисо". Аз и още двама нашенци работехме като зидари при кухнята, близо до пристанището. Рано една сут­рин пристигна гемия, от която бяха разтоварени около 50 мом­чета на 13-17-годишна възраст. Всички бяха почти живи мър­тъвци. Всяко момче носеше кошничка или торба за старите си дрешки. Комендантът на острова, кръвопиецът полковник Тома Сильо, започна своята реч: „Докарахме ви тук за превъзпита­ние. Вие сте деца на майка Елада и всеки трябва да подпише клетвена декларация, че не е „Вулгарико гуруни" (българска сви­ня), а че е горд православен грък."

Като по чудо всички деца гръмнаха в хор: „Ние сме българи!"

         Комендантът се опита още няколко пъти, обещавайки сво­бода и добра работа, но децата пак повториха: „Българи!" Тога­ва комендантът побеснял зарева: „Оли сти таласа!" – (всички в морето)". Военните полицаи започнаха да бият децата, да ги бу­тат по-навътре в морето. После започнаха да ги замерват с ка­мъни. След около половин час комендантът даде заповед да из­лязат от морето. Не излязоха всички деца. Пет-шест кошнички останаха да се люшкат на повърхността, пет-шест млади бъл­гарчета се удавиха…

          Още същата нощ тези децата герои бяха подложени на най-жестоки мъчения, включително бяха изнасилвани от военните полицаи и от самия комендант. Това продължи още десетина дни, когато една сутрин момчетата ни живи, ни умрели ги нато­вариха на гемията, за да ги карат в Атина на болница. През нощ­та тези деца бяха погълнали различни остри предмети като ви­лици, ножчета и прочие, за да се самоубият.

        Тези деца бяха от Костурския край. Това е пример на рядък кураж и жертвоготовност в името на българщината. Това е под­виг, пред който биха се преклонили и безсмъртните солунски атентатори, ако можеха да станат от гроба… " (113).

         През същата 1948 г. в Македония вилнее инквизиторът Ла­зар Колишевски – ръководител на Комунистическата партия на Македония и председател на правителството на НРМ. Той е нат­рапен там от комунистическия вожд маршал Йосиф Броз Ти-то*. Сръбските концлагери от рода на „Голи оток" и други бяха напълнени с български патриоти, които изгниха там и оставиха костите си за памет на нашето поколение!

        Това ставаше около нас, а в България комунистическите еничери и богоборческите изчадия продължиха да колят и обез­кървяват българския народ непрестанно до 1989 г., когато нови­те условия наложиха промяна на тактиката!…

           В края на тази глава ще цитираме един много любопитен документ – инструкция за съветските войски, окупирали стра­ните от Източна Европа, в това число и България. От този сек­ретен документ, изготвен от комунистите в Москва, става ясно как Геноцидът и тоталния контрол над българите са били прог­рамирани предварително, систематично и с научен подход (по същия начин, по който това се прави и днес с още по-рафинира-ни средства за унищожение и пропаганда):

Строго секретно КАА/08.113

Москва, 2.04.1947 г.

Инструкция НК/003 47

• В сградата на посолството да не се приемат местни ин­форматори. Срещите да се организират от наши специални служ­би на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.
• Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.
• Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а съ­що така и въоръжена опозиция.
• В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.
• Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази пар­тия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.
• Да се обединят всички младежки организации в една -комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юно­шески и младежки организации.
• Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За все­ки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от наши­те служби.
• Да се прави системно разследване на хора – добри орга­низатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръко­водни длъжности.
• Да се организира всички държавни служители, освен ми­лиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специ­ално да се отнася до здравните служби, съдебно-изпълнителс-ките служби, просветата и културата.
• 
  
• 10. Към всички органи на властта и всички значителни за­води да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.
• 11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.
• 12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.
• 13. Да се приложи такава специална икономическа полити­ка към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска прои­зводителност и неефективно. При втория етап да се започне ко­лективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опо­зиция, да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, то селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос на храна.
• 14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).
• 15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инст­рукции и т. н. така, че никои от тях да няма право на окончател­но решение без консултации с останалите.
• 16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото за­дание.
• 17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпо­режданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с дру­ги задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни сто­ки и потвърждаване на мнения и характеристики от политичес­ките власти.
• 18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията.
• 19. На всички отговорни ръководители на партийни, дър­жавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.
• 20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сът­рудници от КГБ.
• 21. Да се организира специален надзор за количеството му­ниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бой­ни патрони да се прави само при строг контрол.
• 22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборато­рии към НИИ (научно-изследователски институти – бел. ред.).
• Да се обръща специално внимание на всички изобрета­тели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализа­ция да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужби­на. Да не се допуска до публикация стойността на изобретение­то.
• Системно да се нарушава графикът на транспорта в стра­ната (с изключение на нашия специален транспорт).
• Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се за­писват предложенията и докладите, като се регистрират док­ладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инст­рукция.
• Да се популяризират интервюта с работници за актуал­ни производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.
• Всички обръщения към народа от официални служите­ли и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.
• Да се обърне внимание на всички новостроящи се гра­дове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопро­вод. Всички стари кладенци и локални водопроводи да се ликви­дират систематично.
• При модернизиране и разширение на заводите да се оси­гури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.
• В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.
• Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява про­изводството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.
• Да се създадат условия за максимално развитие на ад­министрацията по всички нива – районни, общински, градски.
• Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
• Да се контролира само изпълнение на плана на предп­риятия, произвеждащи суровини и други производства, включе­ни в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
• Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над цър­ковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.
• От всички основни, професионални и средни училища да се уволняват учителите, които имат голям авторитет и се пол­зват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се огра­ничи производството на учебни помагала. Да се премахне изу­чаването в средните училища на латински, гръцки, обща фило­софия, логика, генетика.
• По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.
• Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.
• Забранява се да се поместват в средствата за информа­ция и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.
• Ако се възстановят или създадат организации, които под­държат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дей­ността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и на­ционализъм (нашите действия са независими от органите на дър­жавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР
• Да се прояви грижа за строителството на пътища и мос­тове, за да са готови при налагаща се интервенция така, че на­шите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.
• Да се арестуват всички политически противници. Специ­ално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.
• Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на поли­тически процеси. Ако се наложи такава да се допусне, но при условие, че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.
• Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, да­дени от партията – независимо че тези хора са виновни за ико­номически загуби и са мразени от подчинените си. В драматич­ни ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба, като се използват за кадрови резерв за друго време.
• За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално това се отнася за кадри от армията, генерални директори, минист­ри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализ­ма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира работническата класа.
• Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.
• Да се проявява постоянна грижа за систематически под­бор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересувани профе­сионално хора, стремящи се само към диплома.