Петък, 29.03.2024, 02:52
Приветствую Вас Гость | RSS Главная | Регистрация | Вход
Сайт на Българската Национално Радикална Партия (БНРП)
Меню сайта

Категории раздела
Геноцидът над българите [9]
Арменския геноцид [1]
Гладомора в Украйна [0]
Геноцида в Украйна и Русия проведен от болшевиките.
Геноцидът в 21 век [3]

Наш опрос
Оцените мой сайт
Всего ответов: 74

Статистика

Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0

Форма входа

Главная » Статьи » Геноцид и престъпления срещу човечеството » Геноцидът над българите

Геноцидът и Холокостът над българите от ГЕОРГИ ВОЙНОВ - 2
Геноцидът и Холокостът над българите: „Извършеният от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944-1989 г.)" от ГЕОРГИ ВОЙНОВ – част 5

 

 

 

 

 

Извършеният от комунистите Геноцид и Холокост над българската нация (1944-1989 г.)

 

 

 

        

            Съдилищата на т.нар. „народен съд" бяха съставени от юрист-комунист, обществен обвинител, съдебни заседатели от народни елементи (разбирай лумпени), избрани сред работни­ци, разни чиновничета и изпаднали адвокати от провинцията, записали се набързо в партията (БРП или ОФ). В съдебната зала съгласно класическата формула присъстват постоянно платени клакьори – мъже и жени, викащи периодично и „спонтанно" ед­но единствено искане за присъда: „Смърт"! Някои от жените, специално докарани от селата, са облечени с чисто нови дрехи в черно и се представят, че са един вид вдовици в траур на „изби­тите им семейства" от „виновниците за катастрофата" – пълен фарс и лош третокласен „провинциален театър", запомнящ се с фалшивия патос на актьорите и марионетките (157).

Нека видим кои бяха „народните съдии":

1.Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на бившия вицепремиер от НДСВ Лидия Шулева (Биджерано)*);

2. Стефан Манов – член на съда, заместник-председател;

3. Вяра Начева – член на съда;

4. Тодор Милев Божилов – член на съда;

5. Давид Николов* – съдия от Апелативния съд;

6. Йордан Шумков – военен съдия;

7. Рада Тодорова – член на съда;

8. Васил Хр. Гърбов – член на съда;

9 Райна Тодорова Петкова – член на съда;

10. Димитър М. Тошев – член на съда;

11. Крум М. Михайлов – член на съда;

12. Мишо Димитров Мишев – член на съда;

13. Сергей Златанов – член на съда;

14. Георги Петров – главен обвинител;

15. Никола Гавраилов – обществен обвинител;

16. Атанас Армянов – обществен обвинител; (забележка: това е съставът на „народния съд", съдил регентите, министрите и царските съветници) (103).

Първи състав на „народния съд":

17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986 г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на „народния съд";

18. Исак Елизар Франсез* – съдия;

19. Пепо Менахем Коен* – съдия (баща на Леа Коен* – бив­ша посланичка в Швейцария, от СДС, член на „Билдербергите");

20. Еми Барух* – съдия;

21. Йосиф Кутев* – съдия;

22. Исак Данон* – съдия;

23. проф. д-р Насим Юда Меворах* – съдия;

24. д-р Израел Моше Калми* (1885 – 1968 г.) – съдия;

25. д-р Самуил Борисов Шейнин* – съдия;

26. д-р Израел Бохор Леви* – съдия;

27. д-р Шаул Хаим Романо* – съдия;

28. д-р Йосиф Максимов Фаденхехт* – съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев*, активист на СДС и ДСБ, бивш член на НСРТ);

29. д-р Елизар Якоб Вентура* – съдия;

30. д-р Марчел Калев* – член на съда;

31. д-р Яко Исак Арис* – член на съда;

32. д-р Александър Клайн* – член на съда (роднина на Еду­ард Клайн*, депутат от СДС);

33. д-р Нисим Рахамим Леви* – член на съда;

34.  Йосиф Яшаров* (1894 – 1971 г.) – адвокат в „народния
съд" (член на масонските еврейски ложи „Бнай Брит", „Общите ционисти") и други (55).

35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на „народния съд");

36. Владимир Димчев (прокурор на 2-ри състав);

37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);

38. Димитър Вапцаров (прокурор на 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в „народния съд" са комунисти. Тъй нареченият народен съд в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съпер­ничещ само с френския масонски конвент по броя на издадени­те смъртни присъди – 2730, и общо осъдени 11 122 души! „На­родният съд" издава също така смъртни присъди над предвари­телно избити неколкостотин души, което е уникално в история­та на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този „съд" обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. „Народните съдии", назна­чавани от ОФ-комитетите и провеждащи класово-партийно съ­допроизводство, сами създават „класата на фашистите" в Бъл­гария – хора лишени от имот, право на работа, право на образо­вание и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чуж­бина и така нататък. За „фашисти" са обявени всички, които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунисти­чески режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989 г. (103).

       Някои от осъдените от „народния съд" по нареждане на глав­ния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнител­но и от „народните обвинители" на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. От древността до днес няма та­къв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа негра­мотност: когато са осъдени народните представители, те са би­ли с депутатски имунитет (абсолютен прецедент!).

          На 2 февруари 1945 г. след полунощ към Централните со­фийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения „народен съд" – реген­ти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните бомбардировки над Со­фия, и разстреляни от четири страни с картечници (160). Според друга версия осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (проф. д-р Ста-нишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекарят (157). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС -полковник Лев Главинчев* и палачът следовател Бачи Зеев* (Изи-дор Леви*) – специални агент на Лаврентий Берия* от болше-вишкото НКВД!… (14, 131, 160).

         Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените „демократи" след 1989 г., но досега никой не е ини­циирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъ­дат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон „народният съд" и все още комунизмът не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.

             В редица периодични издания (в. „Про & АНТИ", в. „Пре­лом", в. „Демокрация", в. „Легионер", в. „Истина", сп. „Борба", сп. „Един завет", сп. „Авитохол", в. „Български глас" и други) както и в много книги, издадени след 1989 г., излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи, избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. Публикувани бяха материали и за осъдените от „народ­ния съд" и хилядите репресирани в концлагери и затвори, за тех­ните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На „Черната стена" до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жер­твите на „червения терор", направляван от Москва и не по-мал­ко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо, което не трябва да се забравя!…

           На 20 декември 1944 г. престъпното правителство на Оте­чествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя на­чалото на широкомащабни репресии спрямо населението и из­пращането на българите в концлагери. Двата „закона" са: „На­редба-закон за трудововъзпитателните общежития" и „Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опас­ни лица". С това се слага началото на комунистическите концла­гери в България – 86 на брой, наричани цинично „Трудово-възпи-тателни общежития" (ТВО). Най-зловещите концлагери са: Куци-ан, Ножарево, Бобов дол, Скравена, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), Слънчев бряг (до Ловеч), село Борил (сега Вай­кал), Макаренко, Кофалджа, Босна, Богданов дол, Гонда вода, Заг-рад, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, Ка­риерата, Красно градище, Подлее, Чернево, Дебелт, Тръстина…

         На 26 януари 1945 г. е приета „Наредба-закон за защита на народната власт", а преди това на 15 януари 1945 г. регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и проф. Тодор Д. Пав­лов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са изпращани хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това са функционирали с максималния си капацитет и 29 затво­ра. През тези концлагери и затвори в периода 1944-1989 г. са преминали и са били репресирани близо 300 000 души. Това са предимно роднини на осъдени от „народния съд", дисиденти-интелектуалци, хора, свързани с бившата власт, царски офице­ри, членове на патриотични организации, бивши народни пред­ставители, министри, хора, несимпатизиращи на ОФ-властта и комунизма, и случайни граждани (например разказващи поли­тически вицове).

          Целта на комунистическите концлагери в България не е би­ла „превъзпитание" (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изг­радени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.

         В началото на 1945 г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД в Москва. През юли 1945 г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глу-бенко и Зеленски в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лич­но Георги Димитров се среща с тях, „за да ги инструктира" (38).

           По-късно в репресивния апарат се включват и други съвет­ски специалисти, предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от „Гестапо" и „СС" – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш слу­жител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (Изидор Леви*) -началник служба в Първи отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и пол­ковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи специалис­ти били още неколкостотин помощници и съветници от НКВД и „Смерш", които действали по места!…

       Тези професионални инквизитори заедно с българските ко­мунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.

         Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите, жертви­те били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземи­ята на държавна сигурност (ДС). Сред следователите и биячите-палачи имало и много евреи.

          Ето какво пише във връзка с това концлагеристът д-р Най­ден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:

„… Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла сед­мица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме, викаше:

- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи!…

         Една вечер евреинът инспектор ми нанесе жесток побой. Уда­ри ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо… Кога­то отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая…

             В продължение на десетина дни, след довеждането на Мла­денов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вра­тата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физионо­мия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници… Така продължиха въп­росите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в коре­ма с ръка и пак сядаше на стола си. След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опит­вах да стъпя на двете си ходила, той ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.

         На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – „три денонощия на един крак". С падане, с бой, изтърпях и Това наказание.

          Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се, винаги отговарях: „Нямам какво да кажа" или „Нямам вражеска дейност!" Тия „занимания" продължиха около 20 дни.

          Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Събляко­ха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прило­ша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези „занимания" продължиха през 2-3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се | изправя на крака.

            Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционе­ри, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигра­вателна усмивка ме запита:

- Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче… Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражес­ката си дейност!… Тук ще мреш, куче недно. Докато не кажеш какво гласите, няма да те оставя. На парчета ще те направя, ко­съм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой)!… " (103).

            Вследствие на тези жестоки инквизиции и на други, на кои­то е подложен в концлагера в „Белене" през 1953 г. д-р Найде­нов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампу­тирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и уми­ра преждевременно през 1965 г. на 63 години. Неговите споме­ни, записани в публикувания от дъщеря му дневник „Спомени с Иван Багрянов" (103), са важен изобличителен документ за ко­мунистическите концлагери и садистите евреи от ДС!… За тях пише и о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическа­та истерия по повод Военния съюз 1945-1946 г. и съдебния про­цес срещу Никола Петков и опозицията:

„… Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* – следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отго­вори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до по­ложение едвам да си поемам дъх…

          Началник на отдела РО беше новопроизведеният комунис­тически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделе­ние беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следова­тел Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстеният евреин Димитър Нисимов Авра­мов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето…

             Закараха ме на разпит при следователите. Там е тарторът -биячът садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат на­горе и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста пре­вързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. Над главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип…" (160).

           Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания, на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други. Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на Геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.

             Преминалите през затворите и лагерите над 300 000 души, след изтърпяване на наказанието им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд.

            Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това, разбира се, въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди души, без да се бро­ят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.

              Според свидетелствата на д-р Найден Найденов и други ла-геристи от Белене само на остров Магарец са погребани некол-костотин лагеристи и лагеристки, но лагерите са били 86. А уби­тите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък, и така нататък…

                Вероятно истинският брой на убитите в лагерите и затво­рите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на ця­лата информация от неправителствени организации и свидетел­ствата на оцелелите репресирани и техни близки. При всички случаи обаче броят им е огромен, става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 сеп­тември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944-1989 г., кога­то тоталитарният комунистически режим беше на власт.

          Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извър­швали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасо­чено, систематично и с „научен подход", с цел тотален физичес­ки и психически терор над задържаните. Освен обикновените разстрели се прилагали също: бой с дрянова тояга, обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, уби­ване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на кар­цер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други подобни методи!

         Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961-1962 г.) в концлагера „Слън­чев бряг" (Ловеч) са били убити неколкостотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!

            Има много данни и за убитите в другите концлагери. Ня­кои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика, просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства в женските колонии, жените били редов­но изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите (23).

           Всички тези ужасни престъпления на комунистите са опи­сани в детайли в книгите на Найден Найденов (103), Колю Кон-дов (76), Диньо Шарланов (160), Константин Бакалов (9), сбор­ника „Българския Гулаг. Свидетели" (23) и редица документал­ни публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционе­рите и бригадирите биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Беле­не и съседните острови отвличали лагеристи до граничната по­лоса и там ги разстрелвали, за да получат 15 дена домашен от­пуск. В други случаи милиционерите убивали просто за удовол­ствие или по „нареждане от горе". Най-много убийства и изде­вателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за „извращения", а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира „машината за унищожение на народните врагове".

           Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов, Вълко Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акад. Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов, а също и Борис Велчев – шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите (роднина на бившия министър на финансите Милен Велечев* в коалиционното правителство НДСВ-ДПС, с министър-предсе­дател Симеон Саскобургготски-Кохари* и кандидат за кмет на София през 2005 г.). Отговорност носят също Георги Димитров, масонът Васил Коларов*, Трайчо Костов и целият състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори, следо­ватели, руски „съветници", служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери, партийни секретари, активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи.

Ето още имена на палачи и убийци:

  • Майор Стефан Китов – началник на затвора в „Дома на слепите" в София; началник на концлагера „Персин" (Белене);
  • Капитан Остап Гершанов* – комендант на концлагера „Джерман"; началник на лагера „Богданов дол";
  •  действал е и в концлагера „Куциян"; абсолютен убиец-садист;
  • Нешев – началник на концлагера „Джерман";
  • Петър Петринсккг- наричан „страшилището за реакция­та" и „българският А. Вишински"; прокурор, зареден с „револю­ционна ярост";
  • Руси Христозов – директор на милицията и директор на ДС (1947 г.); зам.-министър на МВР (1948 г.); отговорник за кон­цлагерите;
  • Дочо Колев – „отговорен другар" от БКП, отговарял за концлагера „Белене";
  • Борис Митов – служител на ДС в концлагера „Персин" (Белене);
  • ген. Бурачев – зам.-министър на МВР;
  • Стефан Богданов – началник на отделение „Б" в ДС (при разследване през 1956 г. в касата му е открита цяла камара зла­то, откраднато от убити хора!) (160);
  • капитан Кондов – комендант на концлагера „Биримирци";
  • Георги Атанасов – началник на ТВО „Ножарово" (до село Богданово);
  • майор Страхинов – шеф на концлагера „Богданов дол";
  • Димо Дичев – началник на ДС (1945 г.);
  • Ген. Петър Вранчев – началник на Разузнавателния от­дел (РО) при Генералния щаб на МНО;
  • Георги Ст. Ганев – началник на отделение „А" за борба с „реакцията и фашизма" при ДС (1944 – 1949 г.) въвеждал „науч­ни подходи" при разпитите на задържаните (разпит най-малко 12 часа през денонощието!) (160);
  • полк. Никола Дворянов – инспектор в отделение „А" на ДС; по-късно зам.-началник „Следствие";
  • Георги Веселинов – следовател от ДС; според него има една формула „Шпионин, провокатор, вредител. Едно от тези ако липсва, значи си лош следовател. Ти трябва да имаш резул­тат, и то не какъв да е, а обезателно за провокатор, шпионин и вредител… " (160);
  • Андрей Алипиев – следовател от ДС (1946 г.), въвежда съветски „научни методи" на следствие, целта на които е да се разбие нервната система на арестанта (160);
  • Антон Кирилов – следовател от ДС;
  • Радослав Миларов – следовател от ДС;
  • Георги Давидов* (Графа) – началник на милицията в Гор­на Джумая (1945 г.) участвал в избиването на дейци на ВМРО;
  • полк. Лев Главинчив* – служител на МВР и надзирател в концлагера „Белене"; патологичен убиец садист;
  • полк. Георги Дамянов – завеждащ Военния отдел на ЦК на БРП(к)(1945г.);
  • майор Кирил Косев – следовател от РО към МНО;
  • Любомир Пинтиев – следовател от РО към МНО;
  • Димитър Нисимов Аврамов* (Давид Нисим Авраам*) -инспектор от РО и главен бияч-садист; патологичен изверг и па­лач (160);
  • Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – следовател от ДС и завеж­дащ следствието; инквизитор и патологичен убиец (160);
  • Бенбасат* – инспектор и палач от ДС в София (103); типичен дегенерат-садист;
  • майор Тершанов* – инспектор, инквизитор и палач-са-дист от ДС в София (103);
  • полк. Александър Починков – началник на РО – 2 при ГЩ на МНО;
  • Васил Живков – главен инспектор в ДС (1947 г.);
  • Радой Вълков – главен инспектор в ДС;
  • Стефан Митев – инспектор в ДС;
  • Тодор Георгиев – инспектор в ДС;
  • Петър Райков – Софийски прокурор (1947 г.);
  • Илия Попниколов – агентурна група „X – 11″ към РО на ГЩ на войската;
  • Бачо Петров – инспектор следствен отдел на ДС в Со­фия (1948 г.);
  • Рудалф Мармур* – оперативен работник от следствено­то отделение на ДС (1948 г.);
  • Исак Леви* – оперативен работник от следственото от­деление на ДС (1948 г.); дегенерат-садист;
  • Хенрих Коен* – следовател от ДС-Пловдив (1948 г.), разследвал нелегалната организация „Национал-християнски кръст";
  • Давид Овадия* (1929 – 1995 г.) – партизанин-терорист, „червен шаман", член на БКП; убеден според собствените му думи, че „историята се пише с кръв" и, че „омразата не бива да угасва"! Типичен палач-комунист, цензор в Съюза на българс­ките писатели. За него Радой Ралин създава епиграмата: „Защо е жив страхливият подлец? – По съпротивата да бъде спец";
  • Аркадий Ваксберг* – резидент на КГБ в България по времето на Тодор Живков, сътрудник и съветник в ДС, член на
  • ЦК на БКП;
  • ген. Александър Гетман* – служител на ДС и МВР учас­тва в избиването на много хора; назначен е по-късно за дирек­тор на Народната опера, за да следи и контролира интелектуал­ците. Попитан от журналистите в чужбина как е възможно гене­рал да бъде директор на опера, той отговаря арогантно: „Вие какво искате, полковник ли да бъде?…";
  • полк. Емил Кало* – служител в ДС, сътрудник на съвет­ника на Тодор Живков – Нико Мойсей Яхиел*, сталинист и ярос­тен комунист;
  • понастоящем председател на ционистката еврейс­ка организация „Шалом", агент на МОСАД;
  • д-р Христо Кунчев – лекар „експериментатор" от конц­лагера „Белене" (българският „д-р Менгеле");
  • полк. Исак Франсез* – следовател от Столичното уп­равление на МВР ДНМ (1961 г.); типичен садист-дегенерат, инк­визитор;
  • кап. Любен Данов – политически началник на концлаге­ра „Кофалджа";
  • зам.-началник на концлагера „Белене" (1952 г.);
  • полк. Ханджийски – началник на концлагера „Белене" (1953 г.);
  •  престъпен и покварен тип, отявлен комунистически па­лач; бил е в управата и на лагера „Куциян" (1948 г.);
  • лейт. Найден Мишев – отговорник за карцерите и „на­казателната група" в концлагера „Белене" (1953 г.),
  • инквизитор-кап. Петър Иванов Гогов – началник на концлагерите „Белене" и „Слънчев бряг" (Ловеч),
  •  садист-убиец; ст. л-т Блажо Пенев – офицер от ДС в концлагера „Беле­не";
  • кап. Петров („Червения капитан") – един от основните палачи в „Белене";
  • полк. Цвятко Горанов Цвятков – началник на концлаге­ра „Слънчев бряг" (Ловеч), убиец-садист;
  • Георги Цанков – министър на МВР (1951 – 1962 г.) и зам.-председател на МС;
  • зам.-министри на МВР – Георги Кумбилиев, Апостол Колчев, Мирчо Спасов, Ангел Цонев, Стоян Гюров (1951 г.);
  • Делчо Чакъров – началник на отдела за концлагерите (ТВО) към МВР (1962 г.);
  • Минчо Минчев – главен прокурор на НРБ (1959 г.);
    генерал-полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите;
  • за убийствата е удос­тоен със званието „Герой на социалистическия труд";
  •  носител е също на ордените „Георги Димитров" (1961, 1969, 1971, 1981 г.), „Народна република България" – 1-ва степен, „9-ти септември 1944 г." – 1-ва степен с мечове, „Народна свобода 1941-1944 г.", съветския орден „Червено знаме" и други; специализирал „ла­герно дело" в СССР след 1948 г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962-1986 г.);
  • съставът на Политбюро на ЦК на БКП, взимал решени­ята за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затвори­те (1958 г.): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков,
    Антон Югов, Димитър Димов, Петър Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (женен за еврейката Соня Бакиш*) (23);
  • полк. Кирил Александров Николов – началник на Ок­ръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концла­гера „Слънчев бряг";
  • майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера „Слънчев бряг";
  • един от основните убийци садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо (23);
  • ген. Иван Чуков – началник на отделение „Въдворяване й изселване" в МВР;
  • Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера „Слънчев бряг";
  • Петър Николов Господинов – служител на МВР в конц­лагера „Белене", който подписвал смъртните актове на зверски убитите като „обявител" (актовете естествено се фалшифицира­ли, че лагерникът е умрял от болест или нещо друго!);
  • подп. Видю Димов – завеждащ отдел „Затвори и ТВО
    към МВР (1953 г.);
  • д-р Табаков – управител на лагерната болница в „Беле­не", сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции (106);
  • Димитър Мурджев – началник на ДС в град Пловдив;
    майор Ангел Куртев – началник на концлагера „Куци-ян"(1948г.);
  • Моис Насим Алфандари* – следовател на ДС в Софийс­кия затвор (1947 г.); дегенерат-садист;
  • Петър Грънчаров – началник на затвора в Кюстендил;
  • ген. Григор Илиев – началник на ВКР;
  • полк. Пенчо Стоилов зам.-началник на ВКР;
  • полк. Иван Райков – зам.-началник на ДС (1949 г.)
  • майор Васил Джананов – следовател в ДС (1949 г.);
  • майор Христо Христов – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Иван Нейков – следовател в ДС (1949 г.);
  • кап. Христо Русев – следовател в ДС (1949 г.);
  • полк. Георги Ачанов – завеждащ отдел „Следствие" в ДС (1949 г.);
  • Георги Попов – директор на Пазарджишкия затвор (1951 г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на уби­тите в затвора жертви (76);
  • Пеньо Генов Кирацов – организирал множество убийст­ва след 9 септември 1944 г.; по-късно за заслугите си е издигнат за секретар на ЦК на БКП; след 1989 г. става притежател на медицинска клиника в Либия;
  • Пело Пеловски – участник в „Абашкото клане" (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944 г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;
  • майор Стоян Атанасов – началник на милицията в квар­тал „Хаджи Димитър" в София; давал нареждания на подчине­ните си през 1944 г. да колят арестантите и да им отрязват гла­вите в Дирекцията на народната милиция на „Лъвов мост". Така е убит служителят от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944 г.);
  • Никола Павлов Колев (Комара) – административен сек­ретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на парти­ен екзекутор – изпратил над 300 души на разстрел (1956 г.).

 

       *Според думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов бил член на масонската ложа „Велика ложа България". В същата ложа членували той и баща му академик Александър Тодоров-Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез Васил Коларов смърт­ната присъда на сина си, произнесена от „народния съд". След година и половина (при доживотна присъда!) Балан-младши е освободен от затвора от Георги Димит­ров (Петър Япов. „Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.", издателство „Изток – Запад", София, 2003г.)

        Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци-садисти от концлагерите да­леч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстой­но разследване. Тези лица трябва да бъдат съдени, макар и за­дочно (тези, които са умрели) за Геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност!…

         Едни от най-гнусните и садистични убийства са били из­вършвани в двата концлагера „Белене" и „Слънчев бряг" и за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затвор­ници. Според свидетелствата на Колю Кондов (76) затворници­те с присъди в „Белене" през 1952 г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените „Втори обект") били над 8000 души. Освен тях на остров Щурец имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в „Слънчев бряг" би­ли над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитетът на посочените концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите в тях и досега не е известна, тъй като запазените официални от­чети са фалшифицирани или унищожени.

            В протокол „А" №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962 г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч („Слънчев бряг") четем следното: „..От създа­ването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – „Белене") през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скра­вена… " (23).

        На това заседание присъстват: Боян Българанов, Митко Гри­горов, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живко Живков. Констата­циите и смешните наказания на „отговорните другари" са пълен фарс, защото тези хора създават концлагерите, а после заседа­ват и обсъждат „извращенията" под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина.

        Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в „Слънчев бряг" са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10-15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребава-ни тайно на остров Магарец близо до „Белене" и другаде.

            

(следва трета част)

Категория: Геноцидът над българите | Добавил: Доктора (18.06.2012)
Просмотров: 2554 | Комментарии: 4 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Имя *:
Email *:
Код *:
Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz

  • Copyright MyCorp © 2024Бесплатный хостинг uCoz