С това стихатворение, писано през далечната 1899 година искам да предупредя Бойко Борисов и цялата политическа сган. Нека същото стихотворение послужи като предупреждение и за всички грабители на България и на българския народ. Нека то бъде предупреждение за онези, благодарение на които народът мизерства и измира. Съд ще има! И това ще е Небесен, Божествен съд. Дали чрез ръцете на народа или чрез други средства, Съд ще има. Заради безкрайното страдание на българите, няма как да се размине без възмездие. "Бог забавя, но не забравя!"

Не забравяйте и вие.

Далеко е Народний съд! Грабете!

Плячкосвайте един през друг без свяст!

Народа няма скоро да се сети,

та сметка да подири той от вас!

Вий виждате: съзнание слабо грее

при тоз великотърпелив народ!

Вий виждате, че още Той не смее

Дори да вярва в по-добър живот!

Плячкосвайте, грабете без пощада,

Додето като просяк оголей!

И нека никой се от вас не нада,

че гняв гърдите му ще разлюлей!

Но щом изтръгнете последний залък

Из разкървавените му зъби –

ще чуйте вий и в тоз народец малък

на мзда велика страшните тръби.