Беше невероятно

Останки от крепостта на Севаст Огнян. Другите останки са в душите на хората от Боженица. Поклон пред тях!

Автор: Елтимир

Връщам се от село Боженица, Ботевградско. Селото, известно с крепостта Урвич и с надписа на Севаст Огнян, който до последно се сражавал срещу турците. Беше невероятно. Едно село с постоянно намаляващ брой на жителите. Едно умиращо село. Едно тъпо, затънтено... и прекрасно Българско село, обитавано от прекрасни хора. С поддържани къщи и дворове. Приятни улици, като в някой фантастичен филм Чисти и сякаш излъчващи доброжелателност. Малкото боженци, които срещнах бяха ведри и усмихнати. Настроени приятелски. Щеше ми се да седна там и да не тръгна. Разхождах се из Боженица и си мислех дали не съм умрял, защото имах чувството, че се намирам в Рая. Живял съм там четири години на границата между 60-те и 70-те години на 20 век, а сякаш нищо не се бе променило.

В Боженица обаче цигани няма. Нито един! Това би трябвало нещо да ви говори.